Знам, че от много време не съм писала нищо. От много време не съм влизала в блога изобщо. Имам си оправдание, но няма да се оправдавам. Вместо това, реших да напиша няколко реда за оправданията, за оправдаващите се и имат ли те почва в нашето общество. Предполагам, на всеки се е случвало, а най-вероятно и не веднъж да попада на хора, които вечно се оплакват и винаги е виновен всеки друг, но никога те самите, на хора, които са готови да обвинят, околните, държавата, мутрите, времето, но никога не поглеждат собственото си участие в проблема; хора, които повече искат, по-малко правят за да го постигнат. Е, на мен ми се случва често да срещам такива субекти, и то за съжаление както е казал поета "от всякоя възраст, класа, пол, занятье". Явно, проблема не е в социалното положение, във времето в което живеят, защото са имали шанса да живеят в различни и "интересни" времена, не е и в мястото, за толкова години са можели да си изберат друго място за живеене. Чудя се в какво тогава им е проблема? В това, че е по-лесно да искат всичко на готово, но не и да се опитат да положат малко усилия, или в това, че са прекалено арогантни, за да предположат че нещото което куца е в тях и тяхната нагласа? И понеже ми омръзна да срещам подобни хора, реших да напиша този постинг, в който апелирам - хора нека има повече инициатива и по-малко "мрънкане" повече да се вглеждаме в това което сме направили самите ние, а не в това което друг не е направил за нас. Колко често се питаме "аз направих ли достатъчно за да се случи това, което искам, аз дадох ли всичко от себе си за да постигна мечтата си, работя ли в правилната посока, какво е нужно да направя още?" Или повече си казваме "Това не го мога, това не зависи от мен, на някои хубавите неща просто се случват, те са щастливци, разглезени деца на съдбата". Трудно е да, но и на тези, които успяват и се справят по-добре не им е лесно. Но те го правят, не говорят, а действат, не чакат, а поемат инцииативата. И си плащат за успеха - с времето, което са прекарали в труд, четене, трупане на опит знания и умения, вместо разходки по магазините, плащат си със здравето и съня си, които са пренебрегвали на младини, за да имат време за почивка....когато му е времето. Нека, започнем да се справяме със собствените си кризи, за да можем да се справим и с глобалните, да даваме а не да чакаме да получаваме, да се борим а не да плуваме по течението. И макар да съм наясно, че основно хората, които четат и пишат тук са достатъчно инициативни и че едва ли много от хората, които ме провокираха да напиша този постинг ще го прочетат, аз все пак реших да си излея мъката... Е, това е...

ама колко си права да знаееш:)
ми така де, айде малко да се стегнем!

просто не четете мрънканията - съвета на милен цветков е чудесен - всеки има прави да си каже болката

Анонимен-благодаря за подкрепата, apolon-всеки може да си споделя, даже е много хубаво, когато можеш да изкажеш какво точно те мъчи,но нека не обвиняваме винаги някой друг.